На Ивановден почитаме Св. Йоан Кръстител
На 7 януари българите празнуват Ивановден, а Православната църква почита Св. Йоан Кръстител Покровител, който е братовчед и предшественик на Иисус Христос.
Св. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Закария. Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и скакалци. След като навършва 30 години започва да проповядва. Наричан е още Свети Йоан Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.
Св. Йоан Кръстител извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл. Той дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).
Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на хората: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света„. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа.
Покръстването е ритуал отпреди Исус, както и практиката за пречистване чрез обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранния знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод)и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Исус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителя по искане на юдейския синедрион.
Св. Йоан Кръстител покровител на кумството и побратимството
Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия. Според една стара легенда някога в далечни времена светците си поделили света и на всеки един от тях се паднало по нещо, като на свети Йоан се паднало да кръщава водата, земята, булките и децата. На практика българския народ почита Св. Йоан Кръстител като покровител на кумството и побратимството.
Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Традиции и обичаи на Ивановден
Българската народна традиция свързва традициите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще има достатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.
От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости.
Обредно къпане за здраве на Ивановден
Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Например в квартал Сушица на Карлово, на този ден къпят за здраве булките, сключили брак през изминалата година и всички, които празнуват имен ден.
На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековието дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.
С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай. Водачът на дружината бива изкъпван от другарите си и след това трябва да бъде домакин на почерпката.
Обичаят „побратимяване”
В деня на свети Йоан Кръстител се извършват обичаят „побратимяване”. Това е стар български обичай разпространен повсеместно в миналото. Чрез този ритуал двама мъже или жени, които са чужди по кръв, стават духовни братя. Желаещите да станат побратими си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.
Побратимените изричат думите: „Нека нашето побратимство да бъде чисто като пшеница и благо като хляба.” Много хора считат побратимството за по-висша степен от кръвното родство, защото то е право на избор.
„Ивановден и обичаят побратимяване” може да видите във видеото на AgroTV:
Ивановден именници
На имен ден гости не се канят, в дома на празнуващия се отива без покана. Има поверие, че е лоша поличба, ако на Ивановден именникът не бъде посетен от гости. Така че задължително пригответе богата трапеза, за да посрещнете всички гости.
Обредната трапеза за този празник включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На Ивановден именници са: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.
Българската православна църква чества и други именни дни като Цветница, Димитровден, Тодоровден, Лазаровден, Петровден, Архангеловден и др.