Йордановден – Свето Богоявление е един от най-големите християнски празници. Той се отбелязва винаги на 6 януари. В различни райони на страната празникът се нарича с имената Кръстовден, Водици или Водокръщи.
В този ден Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
Йордановден традиции
На Йордановден в църквата се извършва служба. Традициите на Богоявление повеляват след службата свещеникът начело на тържествено шествие да отиде до река или водоем и да хвърли кръста във водата. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Младежи се хвърлят във водата, за да хванат кръста. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав през годината. Болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”.
От ритуалите с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането на всички именници, независимо от годишното време.
Изваждане на кръста се чества най-масово у нас в град Калофер. В събитието тук участва целия град и много гости. Рано сутринта калоферци облечени в народни носии и с развети знамена навлизат в студените води на Тунджа. След което се извива традиционното мъжко ледено хоро. Хвърления във водата кръст се предава на най-малкия участник в хорото. Във видеото може да видите мъжкото ледено хоро в Калофер.
Богоявление – ден на светлината и просвещението
Йордановден – Свето Богоявление се смята още и за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна „кръстена“ вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят „хаскане“. Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-„хаскари“ или „къпинчари“. Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.
В Македония Богоявление и следващият ден – Ивановден, се наричат „Мъжки“ и „Женски водици“ (Прилепско) и се свързват с обичая „Водичарки“. Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални „водичарски“ песни. По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. В района на град Битоля вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието „тайани“.
Йордановден трапеза
На Йордановден на трапезата се слага пита, свинско, сърми, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. На този ден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Освещаване на бойните знамена
На Богоявление след Великия водосвет се освещават военните части и бойните знамена. За първи път това е направено през 917 г. преди битката при Ахелой, когато цар Симеон Велики разбива византийските войски.
Вижте във видеото ритуала по освещаване бойните знамена на Българската армия, Великия Богоявленски водосвет и спасяването на кръста:
Йордановден е вторият голям празник през годината след Васильовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден.
На Йордановден именници са: Йордан, Йордана, Йорданкa, Данка, Данко, Данчо,Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Найден, Теодосий.