Как да мотивираме децата да учат?
Най-напред трябва да спрем да ги лъжем, пише сайтът tobe.bg. За това, че всичко е за тяхно добро и ги мачкаме, за да станат силни. Да спрем да се държим като зли осиновители, които колекционират деца и ги школуват, за да ги натикат в калъпа на роба, орязвайки грубо и болезнено всичко, което стърчи отвън. Калъпа на този Удобния, който не мисли, а изпълнява. И той, Удобния, излиза от фабриката след 12 години. Завършен и съвършен. Продукт, който ако не мисли за самоубийство, защото в характера му не е заложено примиренчеството, е качилия се на някой облак оцеляващ, който винаги примижава, за да пречупва ъгъла на гледната си точка в прекрасна мечтана и автосугестирана реалност.
А какво се случва с пълноценните личности? Тези, които излизат с фабрични дефекти? Тези, които неясно как израстват по естествения начин – играещи, експериментиращи, грешащи, информирани, опитни, мислещи, можещи? Та това са опасните Лидери! Анатема! Те могат да унищожат руслото на смазаната машина и НЕДАЙ БОЖЕ! да взривят бетонната стена на заблудата. Тогава, може би, всички удобни ще се събудят и ще стане опасно за поръчителите на Завода за роби.
Пътят за изграждането на личности е добре отъпкан, но умело прикрит. Векове наред човечеството е извървявало пътеките на кръговратите в живота. Прокопавало е канали в пустините на непознатото, напоявало е нови умствени земи, стигало е до мисловни дълбини и откривателски висини. Човечеството е мечтало и затова е оцеляло. Сега човечеството ламти и деградира. Сега е популярна деструктивната скука, продукт на индустрията на презадоволяването, а презадоволяването унищожава всичко морално, етично, нравствено, духовно.
Още ли говорим за образованието? Защото за това може да се говори само от достойни. А не е трудно – ако си припомним що е честност.
Трябва ли да говорим за дисциплина или имаме предвид подчинение? Защото хората са дисциплинирани в това, което обичат да правят и недисциплинирани в дейностите, които не харесват…
Какво се има предвид като се каже „Демократично образование“ и дали не го бъркаме често със слободия, водеща към парадния вход на онази фабрика?
Дали наистина искаме да разговаряме с децата си, или ни е страх от контравъпроси за мотивите ни, стоящи зад изискванията, които им налагаме като по-големи и по-силни?
А наистина е лесно. Ясно е. Изпълнимо и достъпно. Стига да има желание. Можем да отворим пътя за излизане от „Фабриката за удобни“, отговаряйки си само на два въпроса: „От какво се нуждаят децата ни и как да задоволим тези нужди?“ Но това са въпроси, които имат смисъл, само ако наистина имаме предвид не клишето, а изначалното – „искаме най-доброто за вас, деца!“ Защото искайки най-доброто за тях, инвестираме в най-доброто и за нас – като поколение, в чиито ръце оставаме, и за техните деца – като поколение, което те ще възпитават, за да се грижи за тях, за техните наследници и т.н.
Така че – нека попитаме с чисто сърце и желание за действия: „От какво се нуждаят децата ни и как да задоволим тези нужди?“ Защото те могат и много искат да бъдат силни като великани.
Източник: tobe.bg
