10 ноември 1989 – митове и реалност
Днес се навършват 26 години от паметната дата 10 ноември 1989 г. Смята се, че това е рождената дата на българския преход.
Ден по-рано, в източногерманската столица Берлин, е съборена Берлинската стена. Дълги години тя е граница между Западен Берлин и Германската демократична република. Изграждането й завършва на 13 август 1961 г. и до 9 ноември 1989 г. Берлинската стена отделя западната от източната част на Берлин и останалата част от територията на ГДР. Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват стотици граждани на ГДР, бягащи на Запад.
Разрушаването на Берлинската стена дава начален тласък на промените в държавите от източния блок. Всъщност подготовката за тези промени е започнала много по-рано – още със заставането на Михаил Горбачов начело на СССР и старта на перестройката.
Какво се случва в България? Ето малко хронология:
На 2 ноември, съветският посланик Виктор Шарапов пристига в България и на 3 ноември 1989 г. иска среща с Тодор Живков. Срещата между двамата е проведена същия ден. Живков е смутен и объркан и в разговора споделя, че отдавна мисли за оттегляне.
На 5 ноември Виктор Шарапов иска нова среща, поканен е на обяд в Банкя, по време на който казва на Тодор Живков: „Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голяма благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС.“
Тодор Живков е изненадан. Вече има не негово, а на СССР решение да си подаде оставката.
В разговора Тодор Живков благодари на ръководството на КПСС за доброто разбиране и за изказаната към него благодарност, но изразява опасения, че партията няма готовност за такава промяна, защото липсва подходящ другар, който да притежава многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на държавата.
Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката трябва да бъде подадена на предстоящия пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков съветският посланик му предава, че ръководството на СССР препоръчва на предстоящия пленум за генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов.
Тодор Живков предлага да си подаде оставката като генерален секретар и да остане председател на Държавния съвет.
Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември отново на среща между двамата в съветското посолство по случай националния празник на СССР, Живков настоява да остане председател на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е прието двата поста да се заемат от различни хора и че проблемът е на българските другари.
Решението за освобождаването на Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП е прието, а на негово място е избран Петър Младенов. На 17 ноември 1989 г. Народното събрание по предложение на пленума от 10 ноември 1989 г. освобождава Тодор Живков и като председател на Държавния съвет и на негово място избира Петър Младенов.
Месец по-късно, на 7 декември 1989 г., е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) – коалиция от новоучредени политически партии и организации.
В началото на 1990 г., от 16 януари започва т. нар „Кръгла маса“, която има за цел да очертае рамките на мирния преход. В заседанията си до 15 май 1990 г., форумът приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС) и др.
След 10 ноември 1989 г. са конституирани едно Велико и осем обикновени Народни събрания (от 36-о до 43-о). Страната е управлявана от 17 министър-председатели.
Източник: mixnews.bg
